bg | en

 
  Единство и сплотеност
   

01.12. - 09.12.2012

Фестивал за изкуство в публично пространство Западен парк  
За хората и мястото / София

Инсталация от 28 знамена, 100/150 см, моста на Сливница над Захарна фабрика
Травмираща или носталгична политическата символика от недалечното ни минало е все още активен обществен дразнител.  Днес обаче нейният знак може да бъде обърнат и актуализиран като отново поеме част от революционния патос, този път в името на нови каузи. Освен като съставна клетка на споделената историческа памет сърпът и чукът, символът на единство между индустриализирания градски живот и селячеството, се появява и като провокатор, който ни кара да се замислим за отношенията ни със заобикалящата среда, да проумеем нейните най-сериозни проблеми и да изберем собствените си инструменти за решаването им.

     
Знаме I
100/150
  Знаме II
100/150
  Визия I
  Визия II

 

  Алегории
   

02.08. - 05.09.2012

Галерия Пролет / Бургас
ул. Лермонтов  32

Образ-символ-дума, около тази схема е изградена идеята за изложбата „Алегории” Темата не е нова а по скоро от тези които вечно се въртят и търсят своето ново значение и изказ. Когато понятията са така категорични те привличат автора да направи своето ново тълкование и своята нова реплика. Затова накрая може би резултатите се припокриват , а образите стоят така истински и познати. Редът в тази схема може да бъде променен, дори някоя част изключена но връзката между тях остава все така здрава като магична теорема. Така думата става образ, а образа символ.
Разгадавайки знаците на природата, които променят съдбата ни пред нас ясно се очертават образи и фигури. В началото така незабележими, а в последствие все по повтарящи се и познати. И тьй като  природата борави със собствен език тя изпраща своите „посланници” в образа на животни, птици и явления. Макар че светът ни отдавна се е отдалечил от тези връзки, дори и сега те имат своето проявление, защото някъде дълбоко в себе си вярваме , че този свят не е само материален и че има някакви сили които ни помагат и ръководят. Тези образи са носители на ясни характеристики и послания, те предсказват живота ни, чертаят нашите успехи и поражения, стават наше упование. Понякога стават част от живота ни и ние започваме да се олицетворяваме с тях, така постепенно те стават наши митове, наши знаци и гербове. Поставяме ги на знамената си и следваме тяхната сила.
Образите и думите в тази изложба не са много, а и нямат някаква логика или връзка помежду си. Те са субективно намерени и се дължат на чисто авторски подбор.

Гарван – мъдрост/ лудост
Кон – свобода/ благородство
Лъв – сила/ смелост
Лебед – красота
Пеперуда – прераждане
Бик – мъжественост/ плодовитост
Раковина – раждане/ начало

Иво Бистрички, юли 2012

     
Раждане
20/16
  Прераждане
30/34
  Мъдрост
100/80
  Лудост
100/80
       
Мъжественст
120/150
  Свобода
150/240
  Красиво
100/120

 

  Противоположни заедно
   

Куратор Зора Романска
03.05 - 26.05.2012


UniCredit STUDIO / София / ул.”Княз александър Батемберг I” 12                                                                             
Галерия Индустриална 11 / София / ул. „Индустриална” 11

Биологично – машинно
Асоцииране и прехвърляне на съдържанието и смисъла от една форма върху друга. Изображения на двигатели (сложни механизми) като метафорина вътрешни органи, такива от които зависи живота на един организъм. Представени като илюстрации от учебник по анатомия. Засилва усещането за биологичност, използвайки изображения с перфектна визия, смяна на цветността и допълнителна интервенция.

     
Орган I
90/110
  Орган II
90/110
  Мотор I
28/40
  Мотор II
28/40
       
Мотор III
28/40
  Мотор IV
28/40
       

 

  Зона Urban
   

21.11. - 13.12.2011


СБХ / секция Живопис
ул. Шипка 6 / София

   
Покушение
80 / 100
   


  Апокалипсис: база данни
   

17.06. - 07.07.2011


Галерия „Райко Алексиев” / 
София / ул. Раковски 125

РЕАЛЕН  АПОКАЛИПСИС
Статистиката сочи, че само през  последната година, по света е имало рекорден брой природни
катастрофи - 850. От 2008 година насам, в такива катаклизми са загинали над 300 хиляди души. Без да броим жертвите от войни, атентати, СПИН или грип...
Факт е, че глобалното затопляне доведе до температурни рекорди, предизвикали огромни и разрушителни пожари. Пожарите край Москва (2010г.) принудиха града да се евакуира. В същото време природният дисбаланс доведе до огромни наводнения в Полша.
В световния океан измря половината планктон, а в Боливия поради замръзване изчезнаха 27 вида животни. Заради изригналия вулкан в Исландия, цяла Европа претърпя огромни икономически загуби. Съдбата на хората в Турция и Хаити се промени завинаги след разрушителните земетресения, които преживяха. А в Ирак за първи път от 100 години насам валя сняг. Точно забравихме Чернобил и цунами, предизвикано от земетресение, доведе Япония до радиационна криза след авария в АЕЦ Фукушима.
Апокалипсисът този път е реален. Преживявайки фактите, които надминават всички стряскащи прогнози на пророци и ясновидци, и ние се променяме, деформираме, израждаме също като света, в който живеем. Серия от предупреждения или възходяща градация на края, може би в архива на тази реалност се намира и някакъв изход за спасение.

     
Украинска ССР, Чернобил 1986
200/150
  Саркофаг, 6броя 57/40   Жертвоприношение 6броя 57/90
  Исландия, Ейяфятлайокутъл 2010
200/240
     
Хаити, Порто Пренс 2010
200/240
  Петролен разлив в Мексиканския залив 2010
200/240
  Япония, Земетресение и цунами в регион Тохоку 2011
200/240
  Апокалипсис
270/500

 


 

  Големият взрив
   

15.03. - 30.04.2011


Куратор Светлана Куюмджиева
Галерия Credo Bonum / София
ул.Славянска 2

На 26 април 2011 г. се навършват 25 години от аварията в Чернобил – най-голямата ядрена катастрофа на миналото столетие. Никой не може да предвиди, колко години още са необходими, за да се възстанови естественият баланс в района около взривилата се АЕЦ и дали това изобщо е възможно. Борейки се да развие устойчива на радиацията ДНК, природата там постига странни резултати. Автентични образци на изражданията
и мутациите в следствие на облъчването се съхраняват в музея „Предупреждението“ в Украйна. Освен тях още един шокиращ ефект от аварията е, че, според данни от пресата, при пълна изолация, четвърт век по-късно, в района на Чернобил се завръщат редки и изчезващи животински видове, които се адаптират по-успешно към отровената пустош, отколкото към човешкото присъствие.

     
Мутации / Елен
150/125
  Мутации / Кон
150/250
  Мутации / Чакал
100/125
  Мутации / Вълк
100/125

 

 

 

 

 

 

 

  Дързост и красота
   

9.03 - 24.03.2010

Куратор Светлана Куюмджиева
Галерия „Райко Алексиев” / София
ул. Раковски 125

Наблюдавах тези художници през последните години и разбрах, че подхождат към изкуството по едентичен начин. Формата винаги предшествa смисъла. Те вярват в традицията, в която са се развили. И в красотата. Но са разобличили нейната променлива природа и способностите и да провокира до крайност. Приели са всички технологични възможности, които им предлага съвремието, и въоражени с тях са излезли в свeта вън от ателието. Красотата в тяхното изкуство е вече друга категория, произлязла от тук и сега, а не от вехтия и консервативен идеал. Тя е деформирана, несъвършенна, преходна или подвеждащо неръкотворна, дори грозна. В нея е съхранено и умението им да рисуват, живописват и скулптират.
Когато събрах шестимата автори в този проект, наблюденията ми се потвърдиха. Те наистина мислят еднакво върху различни проблеми. Формата и материала са начало на експерименти със съдържанието на техните произведения. Там някъде се появи и дилемата дали и колко да се ангажират с актуални проблеми или да философстват само на естетическо ниво. Но така или иначе те ползват опита на минало и настояще с еднакво любопитство и респект.
Затова темата на тази изложба е красотата като символ на всички традиционни ценности в изкуството и дързостта да ги оспориш или промениш.

Светлана Куюмджиева

 
Перфорация на пейзажа I
140 / 210
  Перфорация на пейзажа II
140 / 210

 

  Utopia
   

17.11 - 15.12.2009


Галерия Върхове / София
ул. Славянска 2

...в един момент осъзнаваме че живеем с една закодирана програма
да се движим напред
да ходим и тичаме
да бягаме и изпреварваме
да побеждаваме
да стигнем финала
Изграждаме цивилизациите си заради този стремеж. Готови сме на всичко за да го постигнем:
да се влюбваме
да ревнуваме          
да предаваме
да побеждаваме
да се събираме
да се разделяме
да убиваме
Откриваме континенти, откриваме животи. Водим нашите войни, след което строим нашите здания. Дълбаем земята, за да търсим безценното, но оставяме телата си там. Търсим философския си камък. Качваме се на ракетите и отлитаме от тук.
И всичко това с ясното съзнание, че ще изгубим, че сме обречени, че животът ни няма да стигне, че не можем да се изкачим толкова високо, за да погледнем всичко това. Затова продължаваме да вървим, строим, обичаме, умираме...

     
Утопия I
180/150
  Утопия II
1800/150
  Утопия III
90/300
  Утопия IV
150/50
       
Утопия V
150/55
  Утопия VI
150/180
  Утопия VII
134/134

 

 

     
  all images copyright © Ivo Bistrichki, 2013